Лекар с 2000 пациенти д-р Стоева от Шабла е довереник на няколко поколения

15:19, 13 фев 16 25 660 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Йорданка Стоева е медик с над 27-годишна практика, от които 15 години работи като общопрактикуващ лекар в Шабла. Има около 2000 пациенти.

Родена е в Шабла. Завършила трета по успех филиала на Медицинския университет – Варна, в тогавашния Толбухин, сега Добрич. Имала възможност да  избере работа като асистент или в отделение, но предпочела да бъде лекар в Шабла. „За мен, целта на обучението ми беше да се върна и да помагам на хората, сред които съм израснала”, споделя д-р Стоева.

Не крие, че Шабла работят при много трудни условия. Много лекари идват и си отиват. В момента в тази голяма като територия община с 5300 души население работят само четирима лекари, няма болница. Въпреки това, за д-р Стоева работата за лекари в Шабла е доста привлекателна.

„Намираме се на брега на Черно море, но е много трудно – има много села, които са отдалечени, с малко жители. Отдалечеността от болница също е проблем, защото голяма част от хората са възрастни и трудно пътуват”, споделя тя.

Обяснява, че спазват точно разпоредбите на НЗОК за 24 часово обслужване вече доста време - без отпуски, без почивки, без празници, защото никой не избира кога да се разболее.  Работи средно по 17 часа на ден, макар официално работното й време да е от 8 до 18 часа, с 2-3 часа почивка, която д-р Стоева използва, за да изпълнява задълженията си като председател на Общинския съвет в Шабла. След 18 часа обикновено остава в кабинета, за да оправи документацията , но никой не може да избере какво ще се случи. Понякога я викат при пациенти в 20, в 21 часа. Снощи са я търсили за починал пациент, както и за такъв с гърч. В тези случаи лекарят не може да помогне по телефон, затова д-р Стоева отива при тях, макар работното й време да е свършило. „Ние сме като войници на бойния си пост, но сме свикнали с това”, споделя лекарят.

Достъпът до медицинска помощ е много труден. Ако екипът на Спешна помощ е  някъде далеч с пациент, тези хора остават практически на произвола на съдбата. Още по-тежко става през лятото, когато в Шабла има и много почиващи.

„Трябва лекарят да бъде до пациента. Връзката лекар-пациент при нас е емоционална”, споделя д-р Стоева. И допълва: „Аз съм свързана със семействата. През тези 27 години съм била лекар на бабите, на майките, на внуците, дори вече и на правнуци. В някои семейства вече четири поколения са мои пациенти. Ние преживяваме заедно най-тежките моменти. Отношенията ни не са само лекар-пациент, ние се познаваме, с всичките им проблеми. За тези 27 години ние сме били плътно свързани”, споделя д-р Стоева. Тя е доверен лекар на тези семейства и пациентите се обръщат към нея не само по медицински, но и по всякакви други проблеми. „Ние сме като телефон на доверието – хората питат, разказват и вярват, че проблемите им няма да бъдат разнасяни”, каза още лекарката.

„Друг голям проблем е безработицата. Какво правят тези, които дълги години са работили, но не им достигат месеци, за да се пенсионират. Те, практически, са здравно неосигурени. Голяма трагедия на хората от нашия регион е, че не могат да си позволят скъпоструващи манипулации. Безработицата в Шабла е около 40%”, обясни медикът.

По думите й, картината в община Шабла представя в разгърнат мащаб ситуацията в цялата страна.  Налага се жители от по-отдалечените села да пътуват по 25-26 километра до общинския център, за да си набавят лекарства. Това са и труднодостъпни райони, които не са обезпечени с транспорт. В част от селата автобус отива веднъж дневно, а в някои и веднъж седмично.

„Трагедията на възрастните самотни хора е огромна. Говоря с много мъка, защото децата им не могат да си оставят работата в големите градове и да бъдат близо до майките и бащите си. Често се случва някой да се обади, за да пита дали майка му и баща му са още живи, защото няма връзка с тях, няма телефон, GSM-ите не са достъпни за всички възрастни хора на 80 и повече години. Нашата роля като лекари е да бъдем и такава връзка между членовете на семейството. Защото да им купим лекарства или да им занесем храна е част от нашето ежедневие. Не преувеличавам, това е действителността. Който не е бил на предния фронт или не е живял в такива общини, той не може да разбере тревогите на хората там”, разказва още д-р Стоева.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама