Майстор-ковач от Добрич вгради великденско яйце в свещник
Майсторът признава, че трудно е вкарал яйцето в свещника, защото първо трябва да се разцепи желязото, оформя се и след това частите се събират.
Ташко Ташев е работил в бившия СССР, където е виждал яйцата на Фаберже. Така по-късно се родила идеята да инкрустира Великденско яйце с ковано желязо. Първото си инкрустирано яйце изработил на 28 април 2005 г. Било със 17 подкови, които закрепва с гвоздейчета. След това решил да експериментира с различни яйца. Така, върху щраусово яйце поставил 195 подкови. След това редил подкови върху патешко яйце, както и такова от пъдпъдък, които дарил на регионалния музей в Добрич. Пъдпъдъчето яйце инкрустирал с 4 подкови.
Споделя, че не винаги се получава от първия път. Когато решил да инкрустира пъдпъдъче яйце, се получило едва при третия опит.
Яйцата, с които работи, не са кухи, но ги вари до твърдост, за да могат да изсъхнат след това и да няма миризми. Първото яйце изработил за около 3 три, но вече нужното времето е много по-малко. Трудно се работи с щраусови яйца, тъй като черупката им е много дебела, споделя още Ташко Ташев.
Отдава се на провокацията, за да постигне нещо ново. Така изработката на свещниците и вградените в тях яйца била предизвикателство за майстора, защото сложността е по-голяма. Обемът на самата сфера трудно се постига с големината на яйцето. Две яйца е счупил, докато успее за го направи.
На въпрос защо инкрустира яйцата с подкови, обяснява, че зародишът е във формата на подковата. Но, и носи щастие. На прага на дюкяна му също има подкова.
Вече 46 години се занимава с ковано желязо. Първото си изделие обаче сътворил още през 1970 г. Тогава сръчните ръце на майстора създали свещник под формата на водна лилия.
Интересът към ковачеството дошъл от екскурзиите, на които ходел, като ученик. Когато посещавали различни места в страната, особено в градовете в Южна България, се впечатлявал от кованото желязо. Когато влизал в ковачницата, го привличал звънът на наковалнята и красотите, които могат да се правят.
„Даваш живот на едно обикновено желязо и това, което се получава, остава за дълго време, не за ден-два, а стотици години. Навремето ковачите са били всичко – и по отношение на инструменти, сечива, оръжие”, споделя Ташев.
Той изрази съжаление, че през последните години все по-малко хора търсят майстора-ковач. До 2000 г. имал много работа, но след това обедняването на хората се отразило и при него. „От две години не съм правил комплект за камина. Не е влязъл човек да пита за свещник или обков. Посещават дюкяна само за дребни услуги, включително и ремонт на рамки на очила”, споделя още майсторът-ковач.
Последни новини
ЕРМ Запад изпълни плана си за обезопасяване на щъркелови гнезда в Самоков
18:16, 16 апр 24 / Регионални новини
Кога можеш да поискаш обединяване на кредити
18:07, 16 апр 24 / Свят
Избирай от селекция безжични слушалки на лизинг без оскъпяване от А1 до края на април
17:55, 16 апр 24 / Свят
Добави коментар