Варна 2015: Как общинарите подариха още едно парче земя на Холдинга
"Единственият начин да се движиш напред, е като отбележиш къде си бил". В духа на тази мисъл ми се иска да споделя личната си равносметка за града за изминалата година, без да се придържам към точна хронология.
И така, още в първите месеци на 2015-а Варна се раздели с поредния парцел общинска земя, след като Холдинг Варна рекетира (отново) Общината за строежа на стадион "Варна". Тогава станахме свидетели на пълното единодушие (а може би бездушие е по-правилното определение) на местния общински съвет, който без колебание подари още едно парче баница на Холдинга.
Последва ПУП-ът на кв. Чайка, който отреди на иначе напълно завършения квартал да бъде презастроен, като удобно игнорира плановете от миналия век, които го предпазваха от тази угроза. След редица протести, подписки и силен граждански натиск общинският съвет уж отмени ПУП-а, за да успокои предизборно напрежението, но впоследствие се оказа, че съдбата на квартала зависи от доблестта на институциите, прилагащи закона.
Квартал Възраждане, например, не успя да се пребори изобщо и се сдоби с нова кооперация, неправомерно построена върху зелени площи. Там не успяха да помогнат нито протести на живущите, нито подписки, тъй като хората разбраха за строежа твърде късно.
Като споменах зелени площи, се чувствам длъжна да вметна как точно преди една година, в началото на януари, кметът каза, че Варна вече имала зелен регистър. Има - няма 365 дни по-късно регистърът още не е видял бял свят, нищо че бе едно от обещанията му в предизборната кампания. Не тази, а предната, в която обеща и че ще спре движението на автомобили в Морската градина и ще направи ревизия на строителството в нея. Излишно е да споменавам, че нито едно от тези обещания не бе спазено.
Но да се върна на зеления регистър – изминаха скромните 11 години от момента, в който бе въведено законовото изискване за съставянето му. Вече няколко пъти са усвоявани пари от бюджета за изготвяне на заданието му (?!), но регистър няма.
През 2015-а в Морската градина на Варна продължаваше да се строи, напук на всички забрани. Два обекта в района на Делфинариума – вила на зърнен бос, станала негова собственост със съмнителни заменки, направени от Кирил Йорданов, и друга – в негово съседство. Първият беше замразен, благодарение на група будни граждани. Вторият уж не беше строеж, а укрепване на покрив, въпреки че в парцела работеха багери, при това с изтекло разрешително. Съдбата му към този момент не е ясна.
През пролетта се проведе кампания, целяща да забрани добива на дърва в горските територии над квартал Аспарухово. Това бе наложително, тъй като сечта продължи и след наводненията, взели живота на немалко хора именно заради неправомерно изсичане. Горите продължават сериозно да оредяват, включително покрай деретата, наводнили квартала. Инициативата доведе до временна забрана, поне на хартия, като се очаква в началото на 2016 година да бъде направена инвентаризация на тези територии.
Докато съм на вълна "зелено", не е излишно да спомена и как Варна бе тотално лишена от сянка и въздух, след като бяха окастрени короните на дървета по улиците в центъра. Вместо зеленина сега стърчат грозни пънове, които с мъка се разлистваха, доколкото позволяваше липсата на клони.
През есента Варна стана свидетел на една от най-тихите предизборни кампании в историята си. Липсата на дебати и широки срещи с граждани показаха нежеланието на кандидатите за поемане на елементарна отговорност в управлението на града, а именно тази пред избирателите. Нещо повече, страхът от прозрачност и публичност отбеляза своя пик в разгара на кампанията, когато цензурира гласа на над 35 хил. души, с хакерската атака на най-голямата фейсбук група на града – "Варна може да защити Морската си градина“. В нея основна тема, както подсказва заглавието, беше Морската градина, но се водеха и широки дискусии за проблемите на града като цяло. Групата бе изтрита заедно с членовете си за една нощ, след което бе пресъздадена като "Варна може да защити Морската си градина /Обновена/".
Стратегическото мълчание се оказа печеливша тактика за ГЕРБ, която доведе до преизбирането на Иван Портних. Същото се отнася и за ключови фигури от предишния общински съвет като Янко Станев, Петър Липчев, Борислав Гуцанов и др., чиито заслуги за разрухата на града могат да бъдат проследени няколко мандата назад.
Тук е мястото да се отдаде внимание на ремонта на центъра и изобилието от фонтани, накичени върху вероятно най-пренарежданите павета в света. Отдавна им загубих бройката, но по спомен отделни участъци бяха пренареждани по 4 пъти. Съдейки по времетраенето на процеса и резултата ни бързата, ни бавната работа са критерий за срам у майсторите. За сметка на това всеки данокъплатец в града с право може да се срамува от критериите за естетика и качество у управляващите, контролирали това недоразумение.
Към недоразуменията ще отнеса велоалеите и коледната украса от половин котва, които според мен вървят заедно като цинично послание, което започва с "Ако не ви харесват велоалеите..." Краят е отворен за лично тълкуване, без извинения.
В заключение, все пак си имаме нови автобуси, булеварди и шарени детски площадки, така че спокойно можем да пишем годината за успешна и да си пожелаем през Новата асфалтът да не се напука, боята да не се олющи и да сме също толкова щастливи, както когато фонтаните запяха. И разбира се, да бъдем здрави!
Славена Панайотова, екозащитник
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар