Божидар Димитров търси осиновители на 41 „прабългарски дъбчета“
„Директорът на НИМ приканва ръководителите на многобройните „зелени” организации да осиновят по едно или по 2-3 дръвчета. Което означава, че трябва да ги прекопават, торят, поливат, но колко хубаво след време да четат табелки с надпис: „Дъбове, отгледани от Тома Белев”, „Дъб на Андрей Ковачев” и т.н. и т.н.“, се казва още в съобщението. Желаещи да се грижат за дръвчетата се търсят, защото „хората в музея са малко и не отбират от тази работа“.
Каузата по спасяването всъщност се отнася за т.нар желязно дърво или лъжник, вид дъб, както е названието му по местата, където расте – в Странджа. В момента там са останали едва шест дървета, като четири от тях се намират в двора на параклиса „Св. Илия” в с. Кости.
Версиите за произхода на вида са две и от НИМ убедително оборват първата – че то е остатък от растителността в Европа преди последното ледниково заледяване през епохата на терциера. Според тази теза, въпреки че Европа е била покрита с пласт лед от няколкостотин метра, в района на Кости – Българи имало дупка с радиус 15–20 км, в която оцеляла част от старата растителност – включително дъбът лъжник и няколко вечнозелени храста – известната зеленика, лавровишнята, тиса и т.н. Според историците образуването на тази „дупка” е нещо невъзможно при настъпилите климатични изменения, а „дори и да я имало, леденият дъх на планините лед около нея биха усмъртили останалите в нея растения“.
Така идва ред на втората теза, която започва от там, че дъбът е „тотемно растение на старите българи, които наричаме доста неправилно прабългари, и изглежда това е бил лъжникът “.
“Изглежда, че прабългарите са си носили семена (жълъди) от дъба лъжник и са ги сеели край храмовете си, там, където се установяват за дълго време. Горичките с лъжници край Плиска, Силистра, Преслав не оцеляват, местата са равнинни, горите периодично се изкореняват и се превръщат в орни площи. В слабонаселената Странджа обаче няколко дървета оцеляват“, разказват още от НИМ.
В полза на тезата за прабългарския произход на дръвчетата е и фактът, че в 705 г. кан Тервел получава Южното Черноморие (в дълбочина до меридиана на Тунджа), наречено област Загора, от Византия. Съобразно българската практика, граничните села се населяват от прабългарски колонисти със статут на граничари, т.е. те не плащат данъци, а вместо това пазят границата. Доказателства много, но ще приведа само едно – името на с. Българи.
“Прабългарите очевидно са си носили жълъди и са ги насадили край параклиса „Св. Илия”. Ще напомня, че кан Тервел е християнин, а също и част от прабългарите. Това е логичното обяснение защо дъбовете –лъжници в Кости са на 1300 години и могат да се видят само там и в околностите“, пише още в съобщението на НИМ, което явно цитира Божидар Димитров.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар