Д-р Светослав Тодоров: Благодарността в очите на пациента са едни от щастливите моменти в практиката ни

10:09, 16 мар 16 25 3237 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Д-р Светослав Кирилов Тодоров е на 27 години от град Пазарджик. Завършва езикова гимназия в родния си град, след което изучава медицина в Плевен. Това е и детската мечта на наскоро преместилият се в Бургас млад мъж. Сега той е специализант по неврохирургия към МБАЛ-Бургас с ръководител д-р Николай Недев. В първите три месеца след завършването си д-р Тодоров започва работа в шоковата зала на болницата, след което от 1-ви януари 2015 е в отделението по неврохирургия. В момента съвместява работата си между Бургас и Варна.

„Избрах Бургас, защото е прекрасен град.

Имам приятели, които се преместиха от Плевен, с които учихме заедно, работихме заедно, а сега дойдоха насам“, каза пред Topnovini.bg д-р Тодоров. На въпроса дали има много млади лекари в града, той сподели, че не са много, но пък има надеждата все да се увеличават, тъй като вярва, че всичко зависи от младите специализанти, които са и бъдещето на медицината.

Д-р Тодоров разказа и за едни от най-стресиращите и запомнящи се случки по време на смяна в бургаското спешно отделение. Първата от които е

преобърналият се камион навръх Коледа с 12-те гранични полицаи.

Младият лекар сподели, че най-тежката част за него е било именно чакането. „Предупредиха ни, че камион с полицаи се е преобърнал, без да уточнят бройката и нараняванията. Казаха ни „Очаквайте ги!“. И от този момент нататък, всички на смяна се мобилизирахме. Предупредихме и отделенията по образна диагностика и клинична лаборатория - с тези, които работим на първо време. Чакането беше по-страшно от самата ситуация, когато вече започнаха пациентите да пристигат.“

Спешното отделение е мястото, където д-р Тодоров и колегите му постоянно се сблъскват и с недоволството на хората. Лошото държание на пациентите и недооценяването на работата на лекарите досега не е успявало да демотивират младия специализант. Сблъскал се с всякакви агресивни хора,

д-р Тодоров си спомня за случка с младо момче с разкъсно-порезна рана

на предмишницата, което е било вече превързано от друго лечебно заведение. Нетърпението на пострадалия млад мъж към лекарите, които се опитват да се справят със счупена ръка на дете, пострадало от ПТП, успява да прерасне в ръкопашен бой с охраната. „Виждам как видимо превъзбуденото дребно момче нокаутира охраната, който отскача от собствения си ръст и пада. При време на падането той удря главата си в асфалта и не се вдига“, споделя лекарят. „Направи гърч и остана в безсъзнание. Аз си помислих най-лошото тогава, но отреагирахме на момента и нещата завършиха с положителен край.“

Д-р Тодоров продължава да съчувства и да приема емоционално всеки един загубен живот.

„Няма значение дали е дете или възрастен, понякога еднакво тежко ги понасяш нещата“, казва той. „Когато се случи това в шокова зала, ти си човекът, който трябва да съобщи на близките. Това винаги ми е бил най-неприятният момент. Чакам да мине време и тогава ги викам да им обясня на близките.“

Натовареността е нещо, което трябва да има в работата на един млад лекар, смята д-р Тодоров. Той се старае да взима максимално от опита на колегите си. Въпреки това държи много и на почивката, която трябва да бъде активна, за да не се пренатоварва и да извършва грешки, които в работата на лекаря, може да са фатални.

Чужбина с големите си заплати не блазни младия лекар.

Той иска да остане в България и да лекува българските граждани и да помага на българския народ.

Щастливите моменти от практиката на д-р Светослав Тодоров са благодарността от страна на пациентите – дали тези, които са изразени чрез усмивка, прегръдка или дори пратено писмо. А с някои пациенти лекарят става и приятел в живота.

Пример за изразена благодарност е изпратеното писмо от Теодора Баева.

На 24 ноември 2014 г. тя е докарана в тежко състояние в Шоковата зала.

„Бях поета от един млад лекар и смятах, че няма да изляза от там жива. Случи се нещо невероятно! Този млад лекар беше д-р Тодоров. Бях изумена от неговата работа. Той така даваше нарежданията на екипа, с който беше дежурен, че всички знаеха какво да правят. Тези хора бяха толкова добри в професията си!“, пише Баева.

Финалът на писмото като че ли обобщава цялата признателност, която може да каже човек, когото лекарите са върнали от онзи свят: „Мили хора, аз бях с инфаркт, а Вие спасихте живота ми! Аз Ви казвам едно огромно благодаря!“

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама