Няма законов срок кога да бъде обявен новият главен архитект на София (обновена)

16:44, 16 мар 16 25 349 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
В закона няма установен срок, в който да се посочи бъдещият главен архитект на София от комисията организираща конкурса. Но няма основание решението да се бави във времето. Това каза Силвия Христова - част от журито на конкурса за главен архитект на София и председател на комисията по архитектура и градоустройство към Столичен общински съвет, пред медиите. Днес се провежда публична дискусия с кандидатите за архитект на София в Дома на Европа, на която присъства и Христова.

Тя обясни, че конкурсът е още в самото начало. В момента се разглеждат и оценяват от комисията концепцията на участниците. Ако те получат оценка минимум 4 от 5 максимална, кандидатите отиват на втори кръг. Оценките ще бъдат ясни до края на тази седмица или началото на следващата.

Вторият етап на конкурса за главен архитект на София представлява защита на концепциите на кандидатите пред журито. Тя ще се проведе на 28 и 29 март.

Третият етап ще включва интервю с преминалите през втори етап на конкурса.

Силвия Христова приветства публичната дискусия с кандидатите за главен архитект в представителството на Европейския парламент в София. Тя допълни, че е хубаво гражданите и всички заинтересовани лица да се запознаят с кандидатите и да зададат своите въпроси.

Дискусията с кандидатите за главен архитект на София в Дома на Европа беше много подобна на тази организирана преди две седмици от общината, когато се проведе официалното представяне и изслушване пред граждани на участниците в конкурса. Тя беше организирана от ПанЕвропа България и ръководена от бившия външен министър Соломон Паси. На срещата присъстваха посланикът на Холандия Н.Пр. Том ван Оорсхот, зам.-посланика на САЩ Н.Пр. Мартина Стронг, както и представители на посолствата на Словакия и Ирландия, както и други официални лица и граждани.

Преди същинската дискусия кандидат-архитектите представиха своя кратка професионална биография и идеите си за развитието на столицата. Развитието на зелените зони, наземния и подземен транспорт, достъпна градска среда и на археологията бяха най-често застъпваните идеи сред архитектите.

В третата част на събитието публиката задава своите въпроси. Част от тях бяха как според кандидатите за главен архитект ще бъде решен проблемът с паркирането и кои добри европейски практики трябва да се използват за развитието на архитектурата и градоустройството на София.

Беше задеден и въпрос към кандидатите как оценяват дейността на бившия вече главен архитект на София Петър Диков, на който те тактично не отговориха. Ето и други въпроси, които бяха отправени отпубликата: Чувстват ли се участниците в конкурса отговорни за градоустройствените и рхитектурни промени в столицата за изминалите 25 години? Дали някой предвижда строителство на социални жилища, както това са направили някои градове в Европа, използвайки плана "Юнкер" за финансиране?

По темата за социалните жилища, арх. Мишев коментира, че миналата година два проекта за оциални жилища са направени от негова фирма в кв. "Дървеница" и кв. "Люлин". По думите му Столична община е започнала да изгражда социални жилища и се надява тази политика да продължи и занапред.  Все пак някои от кандидатите се обявиха против строежа на социални жилища в група, защото така се образуват гета.

За проблема с паркирането някои архитектите коментираха, че направеното до момента е само началото и трябва да се изгради цялостна стратегия. Също така се чуха мнения, че то трябва да бъде изнесено извън централната част на София.

Проф. Кадинов, друг от кандидатите за главен архитект, определи за най-важен въпроса дали архитектите носят отговорност за онова, което се случва последните 25 години в столицата. По думите му архитектите трябва да носят тази отговорност, защото, "за да можем да гледаме в бъдещето трябва много внимателно да видим онова, което оставяме след себе си.

Според арх. Стефан Добрев пък проблемът с рушаштите се паметници на културата може да бъде решен като използва европейския опит, а именно този от Франция. По думите му трябват по-крути мерки и да се приеме закон, който да казва, че ако собственик на сграда - паметник на културата не може да се грижи за него, тя му се отнема от общината, която започва да я стопанисва. Мнението му беше подкрепени и от други архитекти.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама