Тоталитаризмът да се изучава обширно в училище, искат историци и политици
Организаторът - фондация „Истина и памет“ е предложила на пресветното министерство 26 предложения за факти от тоталитарния период, които да бъдат включени в учебниците. Сред тях са: превратът на 9-ти септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия; масовите убийства, наброяващи до 50 000 души, непосредствено след тази дата; всички процеси на „народния съд“; „чистките“ в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България; „трудово-възпитателните общежития“, затворени чак през 1962 г.; функционирането на репресивния апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност (ДС), „мокрите поръчки“ и убийството на Георги Марков; ликвидирането на опозиционните партии; сливането на БКП и държавата; трите фалита на Народна Република България; тоталната цензура върху всякакви изяви; забраната за пътуване в чужбина; незаконното прочистване на досиетата на тоталитарните комунистически служби; отнемането на частната собственост; принудителната колективизация на земята и създаването на ТКЗС; изнасянето на златния резерв; асимилационната политика към мюсюлманските малцинства; екологичното престъпление срещу нацията след аварията в Чернобил (1986) и др.
Агенти на ДС на ключови позиции в МОН
На ключови позиции в МОН има огласени агенти на ДС, заяви проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България по време на дискусията. Според нея няма време за отлагания, тъй като най-голямата пречка за нивата невежество за това какъв е бил комунизмът и последиците от него, е нещо, което не само размива, но и деформира обществото ни.
"Ако имахме обективно и адекватно знание за комунизма, обществото ни щеше да е различно. Няма обяснение за това как 26 години българските учебници са ретроградни и лошо написани. Забранява се знанието за комунизма. В нито една матура не пристъства темата за комунизма", категорична бе тя, като посочи, че за нея тези 26 години са почти пропилени.
По думите й комунизмът и тоталитаризмът присъстват във всичи учебници, но са написани лошо и банално. Проф. Келбечева е на мнение, че в България няма и свобода на медиите.
"Ако Кунева е минисър на образованието и науката, то тя трябва да настоява за изучаването на комунизма в училищата. На срещата ми с нея тя каза, че семейството й е репресирано и тя самата е католичка, така че щяла да предприеме нещо", обясни още Евелина Келбечева.
Разследващият журналист и документалист Христо Христов допълни, че искат да видят действия и реална политика и подчерта, че дори му е неудобно да се дискутираа този проблем 20 години след прехода. Все пак той отчете, че за тези 26 години били направени и някои положителни неща - филми, журналистически изследвания, сайт, посветен на жертвите на комунизма и др.
За София Topnovini.bg Христов коментира, че липсва ясната образователна реформа и създаването на гражданско образование. „Има над 350 преподаватели, които са заемали от 10 ноември до днес ръководни постове в сферата на висшите учебни заведения и са обявени като сътрудници на тоталитарната комунистическа държава. Например, ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев, на УНСС - Стати Статев, доскоро деканът на Историческия факултат на СУ „Св. Климент Охридски“ Пламен Митев, който беше кадрови служител на ДС. Също и всички ръководители на БАН. Институциите, които трябва да произвеждат критично знание, не го правят“, подчерта Христов.
Той заяви още, че ако върнем тоталитарния период дори за една седмица, не знае кой би го издържал. „Жертвите на комунизма са си дали живота, за да имаме тази свобода, която имаме днес. Не вярваме на голите обещания на Меглена Кунева, които даде преди 2 месеца“, добави журналистът.
56% от хората одобряват Тодор Живков
Евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) също взе участие в дискусията и подчерта, че в действителност има желание от страна на младите хора да знаят своята история. По думтие му една от най-големите манипулации у нас е за социалистическото производство, но хората трябвало да знаят, че това състояние на страната, в което сме най-бедните в ЕС, не е паднало от Марс, а е заради миналото ни. „Притеснително, че днес 56% от хората одобряват Тодор Живков“, подчерта той.
В залата се чуха коментари, че тези 56%, които одобряват управлението на Тодор Живков са проблем, тъй като семействата могли да внушат на децата си, че комунизмът е нещо положително.
Критики и към премиера - държавата не желае комунизмът да се изучава официално в училищата
Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев разкритикува премиера Бойко Борисов, който вчера заяви, че ще отпусне 2,5 млн. лева за ремонта на чинията на Бузлуджа. В тази връзка Андреев призова министър-председателя да даде пари за музей на комунизма в София. „Това не е официалната наука, която се изучава в училище. Държавата не желае комунизмът да бъде официално изучаван в училищата. Много ме притеснява, че от МОН няма официални представители. Текат в момента процеси, които след години ще са необратими“, подчерта депутатът, като уточни, че става въпрос за учебниците, които в момента се пишат и в тях нямало да присъства достатъчно информация за тоталитарния период.
Христо Христов допълни, че действително се промиват мозъци в образователната система. По време на дискусията се чуха твърдения, че и досега ДС раздава постове и научни титли. Доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет посочи, че един от проблемите е, че в часовете по история не се изучавала идеологията на комунизма и нямало надграждане на знанията.
Виолета Стойчева от ВТУ обясни, че темата за комунизма в училище продължава да бъде от сензитивните теми, но вече имало набор от учебни програми, качени на сайта на МОН. „Учебниците са наборът от уроци. За комунизма ще говорим в 7,9 и 10 клас. Темата присъства на ниво учебно съдържание. Ако не се справим на ниво съдържание, означава, че няма да подпомогнем авторските колелтиви да направят добри учебници. Темата за комунизма присъства и в 3 и 4 клас“, успокои Стойчева, като все пак призна, че учебниците за 6ти клас са най-скучните. В залата обаче реагираха гневно на представеното от нея, тъй като не показвало нищо ново и не залагало на никакви нови промени.
От фондация „Истина и памет“ са категорични, че основната задача на обучението по най-новата ни история в средния курс е създаване на критично отношение към тоталитарния режим в България (1944-1989). Според тях младите хора в България имали нужда да се ситуират в днешния ден, както по отношение на националната си история, така и по отношение на общите ценности в Европейският съюз.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар