Хелзинкският комитет иска от съда в Страсбург да разреши на българка да роди вкъщи
По закон у нас санкции за раждане вкъщи не са предвидени, но има административна и наказателна отговорност за медици, които биха помогнали раждане в домашни условия.
Жалбоподателката Д. Още през 2012 г. е завела дело в опит да роди вкъщи, но и второто си дете е родила в болница. В момента тя очаква третото си дете
"Тя вече е преживяла две раждания в болница, съпътствани с принуда и унизяване, и не желае да роди отново така. Натискът, който упражнява българското законодателство върху нея да роди в условията на грубо незачитане на волята ѝ в институционализираната болнична среда, където раждането се третира като медицински риск вместо като естествен процес на тялото и се управлява от лекари против волята и в ущърб на достойнството на раждащата жена, и в разрез със здравните и психично-здравните потребности на рожбата ѝ, съставлява сериозно продължаващо нарушение на правото ѝ на личен и семеен живот по Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ)“, пишат от БХК.
Според тях раждането на първото дете е протекло с интервенции, които тя категорично е отказала, но са извършени. От БХК ги описват така: Администрирани са ѝ нежелано лекарствените препарати Oxytocin и Prostaglandin, които изкуствено предизвикват контракции, за да ускоряват процеса в интерес на болничната технология, независимо от желанието ѝ раждането ѝ да се развие естествено. По време на раждането медицинският персонал прилага „маньовър на Кристалер“ – т.нар. „скачане по корема“, агресивен метод за ускоряване на процеса. В резултат бебето се ражда със счупена ключица, кръвоизливи, отоци по главата и трудна адаптация. Не й разрешават също така да кърми детето, като през първите дни дори него вижда.
За всички тези „услуги“ жалбоподателката заплаща такси в общ размер на 500 лв. В тази сума се включват такси за избор на медицински екип и за самостоятелна, т. нар. „ВИП“, стая. Извън тези „официални“ такси жалбоподателката заплаща на лекаря, водещ раждането, неформално поискана от него сума от 600 лв., за която закономерно платежни документи не са издадени, тъй като тя е нерегламентирана.
Ето още от разказа на БХК за опита на жената:
През 2012 г. жалбоподателката отново е бременна. Поради това, че държавата не ѝ разрешава да роди с помощта на медицински лица вкъщи, а нейният опит с раждането в болница е крайно негативен, тя се спира на компромисен вариант, за да гарантира живота на бебето си, от една страна, а от друга – да намали обема на тормоза и принудата от страна на болничния персонал. Тя не постъпва в болница чак докато не получава пълно разкритие. Отива там за самото раждане. Преди това заплаща такси в общ размер на 1 960 лв. за: водно раждане; присъствие на бащата; и присъствие на дула.
Водно раждане обаче не се състоява. Първоначално персоналът пълни ваната със студена вода. Налага се жалбоподателката да спори с тях с пълно разкритие, за да ги убеди да изпразнят и отново напълнят ваната с вода с необходимата температура. Налага ѝ се да спори и за избраната от нея поза, тъй като според акушерката не било важно позата да е добра за нея – „важно е да ни е удобно на нас“. В крайна сметка поради родилните болки жалбоподателката се съгласява да заеме исканата от персонала поза. Когато ляга във ваната по гръб обаче, персоналът източва водата до едва 5-10 см. покритие на дъното, за да им е „удобно“ на тях да „я изродят“.
Персоналът на болницата игнорира и друго легитимно желание на жалбоподателката: да изчакат пъпната връв да спре да пулсира, преди да я клампират. Това е важно, защото през първите минути след раждането по пъпната връв от майката в детето се вливат голям брой минерали и други необходими за развитието на детето вещества. Преждевременното клампиране препятства този ценен процес и поради това Световната здравна организация препоръчва забавянето му. По време на цялото раждане жалбоподателката е обект на негативни подмятания от персонала по повод изискванията ѝ, касаещи собствените ѝ тяло и дете.
„Раждащите жени в България са изправени пред само две незавидни алтернативи – или грубо отношение и насилване, както и голяма финансова тежест в болницата, или риск за тяхното и на бебето им здраве у дома. Раждащата жена не може да избегне избора между тези две злини и причината за това е рестриктивно законодателство, посредством което държавата упражнява ненужна, несъразмерна намеса в правото на личен живот на майките в израз на сексистка култура на контрол върху женското тяло. Жените са подложени на „казармен“ режим, докато раждат и медицински лица си присвояват правото да се разпореждат с тях и телата им“, коментира адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК.
Последни новини
За първи път в Европа А1 демонстрира на живо непрекъсваеми 5G и роуминг услуги на границата с Гърция
20:35, 24 апр 24 / Свят
Въпрос на европейски ценности
08:12, 22 апр 24 / Idealisti
Община Сливен ще продължи да подкрепя дейността на доброволните формирования
07:16, 21 апр 24 / Регионални новини
Добави коментар