Карикатуристи режат свинска опашка в името на свободата на словото (снимки)
Десетки общественици, творци и граждани видяха творбите, с които са окарикатурени родните политици, заради налагането на цензурата и автоцензурата в редакциите на българските медии. Сред присъстващите беше и френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан със съпругата си Мария.
Ето и какво казаха карикатуристите пред София Topnovini.bg:
Чавдар Николов:
Г-н Николов, ще измести ли видеокарикатурата тази на хартия?
Да, по всяка вероятност ще я измести. Защото повече от 150 г. вестниците са основен носител на карикатурата. От средата на 19 век, когато литографията навлиза във вестникарския процес, тогава е било ряй за карикатуристите и за илюстраторите. След това обаче идват фотографите и ни прецакват, като взимат една част от илюстрирането на печатните издания.
Стигаме до този момент, когато вестниците в България самоволно се отказаха от този най-силен аргумент срещу електронните медии, отказаха се от най-атрактивния коментар. Спред мен карикатурите до няколко години ще влязат в основните новинарски мисии по телевизиите и ще бъдат по всички новинарски сайтове, изобразени чрез видео, а може би и в статичния си вид.
Коя е Вашата, така да се нарече, 113-а карикатура?
Не знам, коя е моята 113-а кариактура, но тук всички карикатури са с една цена – 113 евро. Ние печелим от това, че сме само на 113-о място по свобода на словото в света. Но бих искал да сме поне на 213-о място, защото всяка от карикатурите тогава ще струва по 213 евро.
Анатолий Станкулов:
Г-н Станкулов, какви Ваши карикатури представяте на изложбата „113“?
В изложбата може да се видят карикатури както от последните години, така и преработени идеи от 1985 г. Рисувал съм ги върху страници от вестници. Все пак става дума за свободата на словото. Тези тук (които са показани в снимките долу, бел. авт.) са ми най-старите, още от времето на тоталитаризма. Показвам ги, понеже сега се наблюдава плавен преход към нов тоталитаризъм.
Къде е свободата на словото?
Свободата се е ограничила само в знака (преставен с дланта на втората карикатура, по-долу, бел. авт.). Всичко нататък не е свобода. Минахме през големи преходи – първо не ни обръщаха внимание и по този начин ни скапваха, не искаха да правят герои от нас по времето на Тодор Живков, след това започнаха да ни заплашват. А сега се обърхака и не знаят какво да ни правят вече – не се обаждат, а редакциите ни уволняват, както отстраниха Чавдар Николов (от „Нова телевизия“, бел.авт.). От страх са започнали някаква автоцензура в управленските нива на редакциите.
Тоест, карикатурата се явява като страшилище за политиците ли?
Не е страшилище, ние не сме страшилища. Карикатуристите казваме на политиците много лекичко и не толкова елегантно къде грешат. Трябва да имат чувство за хумор – това е едно от условията да си добър политик. Нашата работа е да ги анализираме. Ние сме на практика политически анализатори, излезли извън рамката на обикновената драсканица. Политиците трябва да свикват с това, но и да ни харесват и да ни търсят трябва, защото не всеки така добронамерено ще им каже къде бъркат. Обикновено, съветниците им дават лоши съвети, ние даваме добрите съвети. Досега само Симеон Сакскобургготски се е отнасял добре с нас, даже той е колекционер на карикатури.
Илиян Савков:
Г-н Савков, защо в изложбата се показват точно 113 карикатури?
Има много пряка заигравка с изпадането на България до една дълбока 113-а позиция по свобода на словото. Понеже ние, карикатуристите, страдаме от това, се вдъхновихме по един гротесков начин и затова озаглавихме изложбата „113“.
Какви карикатури могат да се видят на изложбата?
Има и такива, които са нарисувани специално за изложбата. Това са неща, които са една панорама на политическия и обществения паноптикум, в който България се намира през изминалите 25 години.
Защо политиците не разбират карикатурите, или не желаят да ги разберат?
Политиците всичко разбират. Те са твърде хитроумни, но нашият истаблишмънт е много здраво вкоренен в миналото на България и ние рисуваме, а карванът си върви.
Алла и Чадар Георгиеви:
Г-н Георгиев, къде е мястото на карикатурата днес и къде е била преди 20 години?
Политическата карикатура винаги е била в една от челните позиции на журналистиката. Защото това е едни коментар на политическите събития. Това е нещо, което с езика на рисунката и графиката се коментират политическите събития и интереси. Към нея се проявява голям интерес, защото тя е по-лесно достъпна и има широк отклик. Интересът към карикатурите винаги е бил голям.
Според Вас, когато политиците се засегнат от окарикатуряването им, повлиява ли върху Вашето творчество?
Това е специално творчество, за да могат те да се засягат. И не просто да се засягат, а да взимат някакви мерки, за да не ги засяга никой.
А върху свободата на словото как влияе това?
Всяка една критика влияе положително. Човек си взима нещо наум и гледа да се старае да не го прави толкова очевидно. Нашите карикатури са положителни и човек, ако ги разгледа по-внимателно, ще види, че имат положителна нагласа към дадения политик и ситуация.
Христо Комарницки:
Г-н Комарницки, как бихте определили с една дума карикатурата?
Провокация. Позиция. Много са.
Какви карикатури сте подбрали за изложбата „113“?
Побрал съм такива работи, които са подходящи за темата на изложбата – 113-о място по свобода на словото.
Според Вас политиците стрхуват ли се от карикатуристите?
Не знам. Приличаме ли Ви на страшни хора? Всъщност какво страшно има в една рисунка? Това не го разбирам. Това за мен е някакъв културен шок.
Карикатурите ще бъдат в галерията една седмица, където могат да бъдат разгледани, а при желание и закупени, споделиха организаторите.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар