Търсят край Каварна тайната на Библейския потоп
За пръв тази теза е лансирана от проф. Петко Димитров през 1982 г., а след това е доразвита от американския професор от Колумбийския университет в Ню Йорк Уилям Райън. Доказателства за нея са намерени по време на двете експедиции край българските брегове, наречени „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“.
Още през 2001 г. по време на съвместната българо-американска експедиция с екипа на световноизвестния океанограф проф. Робърт Балард изследователите се натъкват на възможни очертания на селища под водата. Намерените артефакти са знак, че на мястото на сегашните дълбоки води на шелфа някога са живели представители на цивилизация, която е добивала и обработвала злато, строила е сложни мегалитни конструкции и храмове, създала е солната индустрия и е поставила началото на протописменост.
„По време на експедициите в дънните седименти на древните брегови линии намерихме коренче от дърво. По радиовъглеродната датировка се оказа, че на това място на дълбочина около 100 метра в района на старите брегови линии всъщност е имало суша преди 12 400 години. Именно коренчето и неговата възраст потвърждават тезата, че старите брегови линии на Черно море са били залети по време на потопа. От всички доказателства, които успяхме да намерим, това е последното. След направените анализи вече сме сигурни, че всичко е било точно така - т.е. в този район е имало суша с растения, която е станала дъно на море“, разказа доц. Димитров.
След всемирния потоп оцелялото население, живяло в района на днешно българско Черно море. То се разселило по света и така е дало началото на великата шумерска цивилизация, на тракийската и среднодунавската култура Винча.
Екип от Института по океанология се отправя на още една експедиция в Черно море. „Задачата е да се сканира дъното, да се заснемат всякакви видове подводни обекти и да се търсят метални предмети. Нашата идея е да намерим подводни селища, останки от кораби и корабокрушения“, уточни доц. Димитров.
Екипът е избрал два полигона за проучвания - около нос Калиакра и нос Емине. Там апаратът ще бъде потопен на по-голяма дълбочина.
Една от конкретните задачи ще бъде и да се открият артефакти от битката на адмирал Ушаков с турския флот през 1791 г. в близост до нос Калиакра. След битката той е канонизиран за свят воин.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар