Маргарита Манева: Обичам училище „Св. Кл. Охридски“, както се обича родител
Маргарита Манева е завършила средното си образование през 2003 година в ЕГ "Гео Милев". През 2007 г завършва бакалавърска степен по лингвистика /Английски и Руски език/ и по журналистика в ШУ "Еп. Константин Преславски". В същия ВУЗ през 2010 г. става магистър по Английска филология /Лингвистика и превод/. През 2015 г. получава два сертификата - за участие и успешно завършване на програма за обещаващи лидери в образованието, свързана със съвременните педагогически иновации в Учителски Колеж на Колумбийския Университет, Ню Йорк, САЩ, и ТEFL /преподаване на английски като чужд език/ сертификат от Хънтър Колеж, Ню Йорк, САЩ. Маргарита Манева е преподавател в СОУ "Св. Кл. Охридски" от 2009 г. От 2012 г. заема длъжността помощник-директор по учебно-възпитателната дейност.
Г-жо Манева, встъпихте в длъжност като директор на за Вас СОУ „Св. Кл. Охридски“, където и досега сте работила – първоначално като учител, а през последните три години и като помощник-директор. Какво е за Вас това училище? За мен СОУ „Св. Кл. Охридски“ е началото на моя професионален път. Никога не съм работила на друго място. То не е училище, което ми носи чисто служебни задължения. То е нещо много по-силно. Дори по време на интервюто в МОН си мислех дали ще успея да не се разплача от емоцията, която имам към училището и целия колектив, който очаква да се справя и да продължим така, както сме го правили и досега. Обичам училището. Така както хората обичат родителите си - те не винаги се перфектни, но ти ги обичаш такива, каквито са. Какви са предизвикателствата пред Вас с поемането на ръководството на СОУ „Св. Кл. Охридски“? Предизвикателството е много голямо. Особено, когато си дам сметка, че имаме над 1000 ученици и около 100 души педагогически и непедагогически колектив. Вероятно, затова беше голяма конкуренцията, конкуренция на хора, които смятат, че е много лесно да си директор, да седнеш не стола. За мен е странно да стоя на този стол. Аз не се притеснявам толкова дали ще се справя професионално с нещата, защото зная, че г-жа Герасимова е до мен. И тя е директор, който е изключителен пример за това какъв трябва да бъде ръководителят на една такава голяма организация. Съчувствам на другите колеги, които сега встъпват в длъжност и не познават училищата, защото това е много трудно. Кои са задачите, които предстоят? Още повече, че Вие встъпвате в длъжност почти едновременно с влизането в сила на новия Закон за училищното и предучилищно образование. Много малко хора разбират какво носи новият закон. Мнозина го критикуват, но всъщност не осъзнават колко е важна реформата и промяната. Защото, ако ние не искаме да променим нещата, такива каквито са сега, няма как да има прогрес в сферата, в която работим. Каква е визията Ви за училището? Първо, ние трябва да направим всичко възможно, за да бъдем училище по изкуствата, което да се разпознава като такова не само в града. Новият закон ни дава шанса да сме средно училище, профилирано по изкуства. Това вече е много важно за обществеността. Другото, с което бих искала да вървим напред, са иновациите. Учителите да разберат, че ученикът е в центъра на образованието - физически и нефизически. Новият закон дава шанс ученикът да бъде оценен не наказващо, а за това, което е направил. Това е голям скок и е много важно колективът да го разбере. Била съм в САЩ на посещение и там децата биват оценявани точно по този начин. Те се чувстват значими дори и в малкото, което знаят или правят. Предстои ни изграждането на Център за природо-математически науки и математика, което е голяма стъпка за нас. Надявам се той да въвлече в иновации и другите обединения. Никой не се изправя пред промяната с отворени обятия. Знаете, понякога и възрастта е пречка за това да не искаш да промениш нещата. В крайна сметка ние работим за децата. Като най-младия директор на училище в Добрич, възрастта за Вас по-скоро ще помага или по-скоро ще пречи? Понякога съм подценявана заради това. Възрастта е рискът, който може да носи младият човек. Има кой да ме приземява, така че няма страшно. Какво си пожелавате? Пожелавам си всички да сме здрави. Пожелавам си хората да не приемат иновациите и промените с бариера, просто да оставят нещата да ни поведат до по-добро. Пожелавам да имаме този престиж, който сме имали досега, дори и повече. Да сме здрави, да работим заедно, да не се разделяме с колеги.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар